10 изненадващо древни вида – част 2
Първа част от „ 10 изненадващо антични типа “ можете да видите тук .
5. Фламинго – 18 милиона години
В едно тогавашно испанско езеро от епохата Миоцен, което през днешния ден е огромно парче варовик, учените са отрили яйца на праисторическо фламинго на 18 милиона години.
Погледнати под микроскоп, петте яйца се оказали много сходни на тези на модерното фламинго. Забелязвали се някои разлики обаче. Начинът, по който гнездото било направено – от клечки и листа – се различавал много от калните кули, които розовите птици градят през днешния ден. Освен това, модерното фламинго снася единствено едно яйце, а не пет. След като гнездото наподобява повече на това на гмурец и непосредствен родственик на фламингото, учените смятат, че то евентуално е принадлежало на предходник на двете птици.
Бебетата фламинго са сиви или бели и стават розови след няколко години. Цветът им идва от диетата им, с която гълтам доста от пигмента бета каротин – същият като в морковите и тиквите – който се открива в някои водорасли и ракообразни. Ако фламингото спре да яде такава храна, цветът му последователно ще избледнее.
4. Тръбозъб – 35 милиона години
Приличащ на кръстоска сред кенгуру и прасе, този забавен бозайник не е еволюирал изключително през последните 35 милиона години. Тръбозъбът има примитивни зъби без гланц и корени, няма ключица и задните му лапи са ципести. Това животно е доста неуловимо, както в живота, по този начин и измежду фосилите – качествените екземпляри са доста рядка находка.
Учените считат, че тръбозъбът е генетична особеност, тъй като гените му съвсем не са еволюирали с времето, съпоставено с други бозайници. Всъщност са еволюирали толкоз малко, че евентуално африканското животно е най-близкият жив родственик на общият предходник на всички бозайници. Тръбозъбът е единственият останал член на разред животни, който датира от времето на динозаврите.
3. Вирджински опосум – 70 милиона години
Единственото двуутробно животно в Северна Америка наподобява на композиция сред сладко мече и канален плъх. Фосилните данни сочат, че датира отпреди 70 милиона години, което го прави един от най-древните бозайници на Земята.
Вирджинският опосум е останал съвсем неизменен през всичкото това време. Също като кенгуруто, той носи дребното си в торба, която е толкоз здрава, че може да защищити бебето, в случай че майката е ударена от кола да вземем за пример. Освен това е и непромокаема, предпазвайки новороденото, когато майката плува.
Никой не може да каже сигурно от кой момент опосумите се вършат на умрели в лицето на заплахата, само че са много задобрели в това. Когато няма други благоприятни условия, вирджинският опосум може да се преструва на неподвижен цели шест часа, като забавя пулса и дишането си и кръстосва пръстите си. Противно на общоприетото разбиране обаче, това се случва много рядко и тактиката се ползва по-често от по-младите.
По-често опосумът се пробва да изплаши врага си като оголи 50-те си зъба – рекорден брой за бозайник – до момента в който се лигави и плюе, с цел да наподобява прекомерно непримамлива плячка.
2. Индийска лилава жаба – 134 милиона години
Лилавата жаба е подскачала към динозаврите в продължение на към 70 милиона години, оживяла е от бедствието, което ги е затрило, и е доживяла до през днешния ден, с цел да интригува учените. Рядкото земноводно, което доближава дължина до 7см и прекарва множеството си живот подземен, е намерено едвам неотдавна в планинската верига Западни Гхати в Индия.
Учените са определили ново семейство за нея, откакто ДНК проучванията са посочили, че типът е неповторим измежду жабите и не принадлежи към никоя друга група. Наистина необичайно творение. Лилавата жаба има малко, заострено лице, непосредствено обвързвано с безформеното й тяло – не наподобява да има глава или врат.
По време на сезона на мусоните, тази жаба напуща бърлогата си, с цел да се чифтоса и нахрани с термити. Подземният й живот я прави доста сложна за разкриване, по тази причина учените не са сигурни какъв брой огромна е популацията на типа.
1. Гинко билоба – 200 милиона години
Едно дърво, което е честа панорама по улиците на доста градове и нормално остава незабележимо, въпреки да има забележителна история. Това е най-старият тип дърво, останал неизменен до през днешния ден – в тази ситуация от най-малко 200 милиона години.
Семената му вонят извънредно, само че се счита, че евентуално притегля някои животни, които оказват помощ за разпространяването им. Китайците първи са оценили типа преди към 1000 години, когато почнали да го отглеждат поради семената му. И до през днешния ден те към момента употребяват семената за медицински цели, а някои лекарствени артикули в западните страни пък са създадени от дестилат от листата на дървото.
Всички други дървета от отдел Гинкови от дълго време са изчезнали, оставяйки само Гинко билобата, оживяла след всичко, в това число и атомна бомба. Едно дърво растяло до японски храм, когато била взривена атомната бомба над Хирошима през 1945г, само че още на идната пролет се раззеленило. Намирало се на 700м от епицентъра на детонацията.
Видът има забележително дългоденствие. Дори на 100 години, отново се счита за младо дърво. Безпрецедентното оцеляване на това ботаническо знамение може да се изясни частично със способността му да отблъсква вредители и заболявания, както и навика му да се раззеленява под стрес. Но по какъв начин е еволюирало и за какво другите типове Гинко са изчезнали са въпроси, на които към момента нямаме отговори.
